Синоними: Пшеница

Разпространение:
Пшеницата е основното хлебно растение в света. С пшеничен хляб се храни 70% от човечеството. Културата е разпространена по цялото земно кълбо. Годишно се засяват около 2,5 милиарда декара. Най-големи площи с пшеница се отглеждат в Русия и другите страни от бившия СССР, Китайската народна република, САЩ, Индия, Канада, Аржентина и други.
В България пшеницата е главната полска култура и се отглежда на площ между 10 и 15 милиона декара. Най-благоприятни условия за отглеждане на пшеница има в Добруджа, следвана от останалите равнинни райони на Северна България, Област Бургас и т.н. Неблагоприятни са условията в планинските райони и Област Благоевград.
Най-разпространена в страната е т.нар. мека (обикновена) зимна пшеница, която се използва за производство на хлебно зърно. В Южна България и в близост до Северното Черноморие има подходящи условия за отглеждане на твърда пшеница, зърното, което е подходящо за производство на макаронени изделия, грухано зърно и др.

Легенда:
Белтъчините на пшеницата не съдържат в достатъчно количество всички незаменими аминокиселини.
Основното количество мазнини се съдържа в зародишната част на зърната и обвивката. Мазнините на пшеничените зърна съдържат ненаситени мастни киселини и лецитин.
Въглехидратите са представени преди всичко от скорбялата. Дизахариди се съдържат само в зародиша.
Пшеницата е важен източник на витамини от групата В. Витамин Е, който в естествен вид се намира най-вече в покълналото жито, оказва защитно действие върху кръвоносните съдове, подпомага обезвреждането на отровите от организма и има пряко отношение към дейността на жлезите с вътлешна секреция и преди всичко на половите жлези. Покълнатото жито е богато на фосфорилирани (готови за усвояване) витамини, на естествени ензими и ценни белтъчини. Покълналото жито е храна, която в комбинация с пресни зеленчуци и плодове повлиява благоприятно обмяната на веществата. Хаузир нарича покълналото жито храна на старостта заради източниците на растителни хормони.
Запазването на витамините зависи от начина на мелене на зърното. Колкото по-финно и бяло е брашното, толкова то-дължо време се запазва, толкова то-лесно се усвоява от организма. Но такова брашно е по-бедно на витамини, минерални соли и целулоза. Колкото по-грубо и черно е брашното, толкова по-кратко време може да се запазва. Това брашно е по-богато на витамини, минерални соли, белтъчини и целулоза. Такова брашно и неговите произведения обаче се понасят по-трудно и често причиняват храносмилателни смущения. Ето защо при заболявания на храносмилателната система тлябва да се употребява предимно бял хляб. Страдащите от храничен запек трябва да предпочитат черния хляб.

Описание:
Пшеницата се отнася към полиморфния род Triticum на сем. Graminea/Poacea. У нас са застъпени следните видове пшеница:

Обикновена пшеница (T. aestivum L. ). Стъбло — кухо и съставено от 3–7 междувъзлия, клас — безосилест или осилест, зърното — с изразена „четка“ на върха, слабо разширено към зародиша, а в зависимост от сорта може да има брашнест, полустъкловиден или стъкловиден лом. Това е най-разпространеният у нас и в света вид. Отглеждат се само селекционирани сортове. Основни селекционни центрове у нас са Добруджански земеделски институт в Генерал Тошево, Института по растителни ресурси в Садово, а доскоро и Института по земеделие в Карнобат.

Твърда пшеница (T. durum Desf. ). Произхожда от Средиземноморието. От меката пшеница се различава видимо по осилестия клас, който е с дълги прибрани осили, а зърното е с изразен стъкловиден лом. Основните селекционни центрове на твърда пшеница в България са Института по памука и твърдата пшеница — Чирпан и Добруджански земеделски институт — Генерал Тошево.

Други, но много слабо застъпени видове пшеница са английската пшеница (T turgidum L. ), еднозърнестият лимец (T. monococcum L. ), двузърнестият лимец (T. dicoccum Schrank. ), тимофеевата пшеница (T. timopheevii Zhuk. ) и др.



Рецепта: Варено жито за Бъдни вечер

Химичен състав:
В 100 г пшеница се съдържат:
Белтъчини - 12,1 г
Мазнини – 1,7 г
Въглехидрати – 69,1 г
Целулоза – 2,0 г
Вода – 13,0 мл
Калории – 349,0

Витамини в мг%
В1 – 0,48
В2 -0,14
РР – 5,10
Е – 3,20
Каротин – 0,23

Минерални вещества в мг %
Натрий – 7,8
Калий – 502
Калций – 43,7
Магнезий -173,0
Желязо – 3,3
Фосфор – 406,0

Източници:
“Вегетарианство и суровоядство” - А. Белоречки, С. Чортанова
bg.wikipedia.org

Коментари

Добавяне на нов Търсене