Произход и разпространение. Родината на портокаловото дърво е Югоизточна Азия. За сладкия портокалов плод се споменава в древни китайски ръкописи, датиращи от 2200 години пр.н.е. От Китай растението е било пренесено от араби в Сирия и Африка.
В Европа портокалът първоначално е попаднал в Средиземноморието през XV - XVI в., а първите портокалови плантации се появили през 1792 г. в Испания и през 1870 г. в Италия. По Батумското черноморско крайбрежие портокалът е попаднал през XVII в. По-късно, през 1922 г., били създадени обширни плантации в Мароко (Северозападна Африка). Днес тази ценна цитрусова култура се отглежда във всички континенти като първо място но продукция заемат Северна Америка (южните щати на САЩ), Централна и Южна Америка (Аржентина и др.), следвани от Азия (Китай и др.), Африка (Мароко и др.) и Европа (Испания, Италия и Гърция).


Описание. Портокалът е вечнозелено дърво, достигащо на височина до 6 м. От нежните му ухаещи цветове се развиват оранжеви на цвят плодове, които се различават по размери, форма, аромат, цвят на плодовото месо и захарно киселинно съотношение в зависимост от сорта и климатичните условия, плодовете са с дебела или тънка кора, с оранжево или червеникаво оцветена кора, с оранжев или кървавочервен цвят на плодовото месо, с малко и с много семки и пр. Портокаловото дърво започва да плододава на 3-тата година от засаждането, като максимални добиви се получават от 20- до 60-годишна възраст (над 100 kg от дърво). Продължителността му на живот е 100 - 150 години.

Съдържание. В свежия плод се съдържат ценни хранителни и диетични съставки, минерални вещества (макро- и микроелементи) и витамини. Съдържат се още органични киселини (най-вече лимонена 0,5 - 2,5 %), фитонциди, етерични масла и др., като количеството им варира в широки граници в зависимост от сорта и климатичните условия. При сортове с червенооцветено плодово месо се съдържат антоцианоподобни вещества. Енергийната стойност на 100 g плод е 183 kJ (44 kcal). Кората на плода съдържа етерични масла, фитонциди, багрилни вещества и гликозида хесперидин, на който се дължи горчивият вкус. Листата и цветовете съдържат етерични масла, фитонциди, витамини и др.

Портокалът е един от най-често срещаните цитрусови плодове на нашия пазар. Неговите хранителни и лечебни качества са оценени много отдавна. Още през Средните векове той е ползван за лечение на скорбут и авитаминози. Сокът му са прилагали при трудно зарастващи рани, а отварата от кори на недобре узрели плодове, като кръвоспиращо средство. В какво се изразява голямата ценност на този плод като храна и лекарство? Преди всичко той изобилства на витамини, които особено през зимния период са дефицитни за човешкия организъм. Особено е богат на витамин С. Притежава също богата палитра на витамини от групата В. Съдържа още често дефицитния за организма витамин Е, РР, каротин и др. Богат е на минерални соли - най-много на калия, след него са калцият, магнезият, фосфора и др. Съдържа също етерични масла, органични киселини, фитонциди и др,
Лечебните му качества са твърде много и различни. Той е изпитано средство в профилактиката и лечението на хипо- и авитаминози, хипертония, атеросклероза, подагра, чернодробни и бъбречни заболявания, ревматизъм, затлъстяване и др. Портокалът повишава апетита, подобрява дейността на стомашно-чревния тракт и е профилактично средство срещу запек. Полезен е за подрастващите, поради изобилието си на витамини, а за възрастните - и с пъстрия си минерален състав.



Ползвана литература:
"Плодолечение и плодокозметика" - В. Денков, Р. Денкова
"Храни и лечение в ежедневието ни" - Д. Димитров

Коментари

Добавяне на нов Търсене