Родина на мандарината според едни изследователи е о-в Мавриций, който на езика на местните жители се нарича Мандара (от него е взаимствано името й), а според други - Япония (където е наречена на японските висши сановници -мандарини). От исторически документи е известно, че в Китай този растителен вид се е появил най-рано от всички цитрусови плодове. Дребноплодни мандарини са били култивирани там още преди около 4000 години, докато едроплодните сортове се появили значително по-късно - около III - IV в. В Индия мандариновото дърво се отглеждало отпреди няколко хилядолетия. В Европа е било пренесено най-напред в Средиземноморието през XVIII в. от Югоизточна Азия. Днес тази ценна цитрусова култура се отглежда най-много в Япония, Китай, Индия, Северна и Южна Америка, а също в Европа ( в средиземноморското и Каспийски крайбрежие).

Мандарината е неголямо вечнозелено дърво, високо 2,5-4m, но се среща и като храст. Има нежни и ухаещи цветове. Плодовете са значително по-дребни от портокаловите, със закръглена форма , малко сплеснати в двата полюса (при основата и върха). За разлика от портокала те имат потънка кора, отделяща се много лесно от плодовото месо, а и то по-лесно се разделя на малки резанчета. На вкус са сладко-кисели, със специфичен приятен аромат.
Днес са създадени няколко разновидности и сортове мандарини, по-известните от които са:
танжерина - най-дребният сорт, наречен на името на мароканския град Танжер;
танжелос - кръстоска между танжерина и грейпфрут (със значително по-едър и закръглен плод и леко горчив вкус);
клементина - кръстоска между мандарина и померанца (разновидност на портокала), наречена на името на създателя й свещеника Пиер Клемен);
сатцумас - известен испански сорт, получен за първи път в японската провинция Сатцума.