Легенда:
Малините са с приятен червен цвят и неустоим вкус. Характерно за малината е че се развива най-добре в хълмистите и планински места, по долните и средните части на склоновете в районите с по-прохладен и влажен климат и със северно, североизточно и северозападно изложение.
Малините имат сладък вкус, и от тях се прави сладко, сироп, желе, мармалад, конфитюр и други храни. Малината се среща и като диво и като културно храстовидно растение. Отглеждат се различни сортове. От 1 декар малинови храсти се получават 800 – 900 кг малини.

Описание:
Малината е полухраст, достигащ на височина 1 — 1,5 м. През първата година стъблата са тревисти, безплодни, със синкавозелен налеп и къси тънки шипчета. Втората година тези стъбла вдървеняват, дават цветоносни клонки и след узряване на плодовете загиват. Листата са тройни или перести с 5—7 листчета, отгоре зелени, голи, отдолу сребристосиво напластени. Цветовете са бели, около 10 мм в диаметър, с дълги дръжки. Чашката и венчето са петлистни. Тичинките и плодниците са многобройни. Плодът е сборен, съставен от многобройни червени костилкови плод-чета; лесно се отделят от изпъкналото, леко влакнесто цветно легло.
Цъфти май— юли, а плодовете узряват юли—август.

Разпространение:
Малината е разпространена из гори и храсталаци от равнините до високите части на планините в цялата страна.

Употребяема част в Народната медицина:
Използуват се листата за лечебни цели (Folia Rudi idaei) и плодовете (Fructiis Rubi idaei).
Химичен състав:
Листата съдържат флавоноиди, танини, витамин С, каротен, органични киселини и др. Плодовете съдържат около 10% захари (глюкоза, фрук-тоза и захароза), органични киселини — предимно лимонена и ябълчна, но също и салицилова киселина, танини, пектини, антоцианови пигменти, витамин С, каротен и др.
Действие и Приложение:
В прясно състояние или под форма на сок или сироп плодовете на малината са приятно витаминозно, общоукрепващо, потогонно и тонизиращо средство.
Изсушени, плодовете на малината се употребяват като потогонно средство самостоятелно или в състава на комбинирани потогонни чаеве при висока температура, възпалителни заболявания на горните дихателни пътища. В народната медицина се препоръчва използуването на листата и корените на малината при някои стомашно-чревни заболявания. Външно запарка от малинови листа се прилага за плакнене на устата и за гаргара при възпалителни процеси в устната кухина и при гърлобол.
Начин на употреба:
Приготвя се запарка от 1 супена лъжица сушени плодове и 250 см³ вряща вода или от 1 супена лъжица листа или корени и 250 см³ вряща вода. Изпива се след прецеждане като топъл чай.

Ползвана литература:
”Билките във всеки дом” – Д. Станева, Д. Панова, Л. Райнова, И. Асенов
“Вегетарианство и суровоядство” А. Белоречки, С. Чортанова

Коментари

Добавяне на нов Търсене