Вход
Абонирайте се за
НАТУРАЛНО!
| Липа |
ЛипаСем. Липови— (Tiliaceae) Разпространение: В предпланинския и долния планински пояс на цялата страна. Описание: Високи дървета с разклонена корона. В медицината се употребява цветът и на трите вида липа: дребнолистна (tilia cordata), едролистна (Тiliа platyphillas) и сребролистна (Т. аrgeniea). Листата на дребролистната липа са 2-3 см дълги и почти толкова широки, отгоре голи и тъмнозелени, а отдолу - синкавозелени, само в ъглите на жилите са с жълтокафяви власинки. Цветовете са групирани по 4 до 16 в увиснали съцветия. Листата на едролистната липа са 5-10 см дълги, отгоре тъмнозелени, отдолу - по-бледи и голи или с редки власинки, а освен това в ъглите на жилките има снопчета белезникави власинки. Съцветията се състоят от 3 до 9 цвята. Листата на сребролистната липа са 6-11 см дълги и отгоре са тъмнозелени, а долната им страна е сребриста, от дебелия пласт бели звездовидни власинки. С власинки е покрит и присъцветният лист. Цветовете в съцветието са 5 до 10. Цветовете на всички видове липа се състоят от 5-делна чашка, 5-листно зеленожълто или бяло венче и многобройни тичинки. Събрани са в съцветие полусенник, като дръжката на полусенника се е сраснала с главната жилка на едър, езиковиден, кожест, гол или окосмен присъцветен лист с бледожълтеникав цвят и мрежеста нерватура. Плодът на всички видове липа: е кълбесто орехче. Медоносни растения. 
Използуваема част: Цветовете на всички видове липи със или без прицветника, брани през време на цъфтежа - юни-юли. При брането цветовете да не се мачкат, защото при сушенето потъмняват. Цветовете на различните видове липи се събират, сушат се и се опаковат поотделно. Ако се събират само цветове, те се откъсват от присъцветниците преди сушенето. Набраните цветове се сушат на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Сушенето трябва да спре, когато цветната дръжка стане чуплива при огъване. Изсушената билка е със зеленикавожълти цветове и жълтозелени присъцветници с приятна миризма и сладникав вкус. Допустима влажност 12%. Запазва се на сенчесто и проветриво място. Химичен състав: Етерично масло (състои се главно от фарнезол), флавоновия гликозид хесперидин, гликозида тидиацин, неизучени сапонини, дъбилни вещества, провитамин А, витамин С, слуз и др. Лечебно действие и приложение: Липата проявява силно потогонно и пикочогонно действие. Притежава също и противоспастични, тонизиращи и противомикробни свойства. Прилага се като отхрачващо средство при болести на дихателните пътища (бронхити, пневмонии, катари, ангини), при температурни състояния, ревматични болки и неврити. Употребява се и при заболявания на пикочните органи. В българската народна медицина липата се прилага още при болки в стомаха и червата, шарка, кожни обриви, главоболие, епилепсия, виене на свят, хистерия, пресипнал глас, диария и др. Външно липовият цвят се препоръчва за бани при нервни болести, за гаргара при гърлени възпаления и при зъбобол. Намира приложение също в пивоварната и парфюмерийната промишленост. Начин на употреба: 1 супена лъжица от цвета се вари в 200 мл вода 5 мин. Отварата се пие като чай. За външно прилагане — 100 г липов цвят се слага в 2 л вода да кипне след което отварата се излива във ваната за баня.  Ползвана литература: “Билките в България и използването им” – И.Иванов, И. Ланджев, Г.Нешев
Само регистрираните могат да коментират! |
|||||||
| < Предишен | Следващ > |
|---|
|
|
 |