| Лавандула |
|
Сем. (Устноцветни - Labiatae) Разпространение: Отечеството на лавандулата е Средиземноморието. У нас се култивира главно в Подбалканските полета. Използуваема част: Цветовете на лавандулата. Цветоносните стъбла се окосяват през време на цъфтежа - юни-август и се сушат на сянка или в сушилня при t° до 35°С. След изсушаването цветовете се изчукват от тях и се почистват от случайни примеси. Изсушените цветове имат син цвят, приятна миризма и горчив вкус. Допустима влажност 12%. Запазват се в сухи и проветриви помещения. Етерично масло (състои се от линалилацетат, 1-линалоол, нерол, гераниол, борнеол, цитрал, цинеол, а(алфа)-пинен, оцимен, а(алфа)-феландрен, камфен, a(алфа)-b(бета)-кариофилен, кумарин, фурфурол и др., дъбилни вещества, сапонини, гликозиди, горчиви вещества и др. Лечебно действие и приложение. Билката има нервоуспоксително, болкоуспокоително и дезинфекционно действие. Действува също така пикочогонно и ободрително. Прилага се при неврастения, мигрена, хистерия, сърдечна невроза. Препоръчва се също при чревни болки, безсъние, гастрит, газове в червата и др. Българската народна медицина препоръчва лавандулата още при главоболие, шизофрения, замайване на главата, а външно за налагане при стомашни болки, парализи, ревматизъм и др. Пръснат между дрехите, цветът прогонва молците и може да се употребява вместо нафталин. Етеричното масло, разтворено в спирт, действува добре против ревматични болки. То се прилага още в парфюмерийната и пивоварната промишленост. Ползвана литература: “Билките в България и използването им” – И.Иванов, И. Ланджев, Г.Нешев
Само регистрираните могат да коментират! |
|||||
| < Предишен | Следващ > |
|---|


НАТУРАЛНО!



