Родината на киви е Китай и по-точно поречието на реката Янгце. Древните китайци са използвали плодовете му отпреди много векове, което се доказва от писмени източници, датиращи от 600 години пр.н.e. Древна китайска легенда разказва за владетеля Янг и неговата болна годеница. Когато разбрал, че лекарите не могат да излекуват любимата му, той помолил бога Тао да му подскаже как да я изцери. Богът му посочил плодовете на едно растение. Годеницата на Янг вкусила от тях и настъпило чудо - тя не само оздравяла, но станала по-млада и по-красива. Оттогава народът нарекъл плода Янг-Тао (на имената на владетеля и на бога) и го обявил за символ на вечната младост, красотата и любовта. Тези му качества станали причина да се наложи забрана за износ на киви. Едва през 1847 г. Роберт Форту успял да изнесе семена за Европа, а през 1906 г., също чрез семена, тази овощна култура била пренесена и засадена в Нова Зеландия, където й отделили голямо внимание и четири години по-късно били получени първите плодове. Там този интересен плод бил наречен на името на новозеландската птица киви, с което наименование е известен в повечето страни (Нова Зеландия, САЩ, Франция, Италия, Германия и др.). Научното латинско родово име Actinidia произлиза от гръцката дума actis, означаваща лъч (поради наличието на радиални лъчи в плодовото месо), а видовото име chinensis съответства на родината на киви (Китай). От Нова Зеландия тази овощна култура постепенно завладяла целия свят, като днес най-големи производители са Нова Зеландия, Италия, Япония, Сащ (Калифорния), Чили, Австралия, Гърция, и др.

Описание:
Киви е многогодишна, дървовидна пълзяща и виеща се лиана, обитаваща субтропиците тропиците и отчасти умерените ширини на земното кълбо. В диво състояние в природата се увива около дърветата и достига височина до 25 м, а в културни насаждения расте подобно на лозата. В млада възраст стъблото е тънко и крехко и се нуждае от опора като за една година достига 4 - 5 м. Листата са едри (широки 10 - 15 cm), сърцевидни, оцветени в тъмнозелено отгоре и по-светли и слабо мъхнати отдолу. Актинидията е двудомно еднополово растение (има женски и мъжки). Цветовете са едри, кремавобели до жълтеникави, изпускащи силен специфичен аромат. В зависимост от сорта плодовете са цилиндрично закръглени или яйцевидни и тежат 50 - 80 g. Обвити са с твърда, тънка, зелено-кафява кожица, покрита с гъсти кафеникави нежни власинки. Плодовото месо съдържа множество дребни семенца. На цвят е изумруденозелено с кремаво обагрена сърцевина, от която радиално излизат лъчисти очертания. Характеризира се с изключително приятен специфичен сладко-кисел вкус и аромат и отлични десертни качества. Според някои експерти има пикантен смесен вкус на диня, ягода и касис, като наподобява нежния аромат на ананаса. Плодовете на кивито приличат по форма и големина на по-дребни картофи. У нас се отглежда в районите по Черноморието и Пиринския край.
Растението започва да плододава на 3 - 4-тата година от засаждането.


Ползвана литература:
"Плодолечение и плодокозметика" - В. Денков, Р. Денкова

Коментари

Добавяне на нов Търсене