Черешата (Cerasus) е подрод овощни дървета, принадлежащ към рода Prunus, семейство Розоцветни. Думата идва от латинското „cerasum“. Черешата има костилков плод. Вирее при умерен климат в северното полукълбо, като в Северна Америка се срещат два вида, в Европа — три, а останалите видове — в Азия. Цветовете образуват малки съцветия. Плодът е гладък и по него няма трапчинки. Черешовите дървета имат красиви цветове и понякога се отглеждат именно заради декоративната им стойност.

Макар, че от древни времена се отглеждат в Южна България, за родина на черешите се смята Мала Азия и Кавказ, у нас е един от традиционните и любими плодове през пролетта. Плодът е ценен преди всичко с богатия си минерален състав - желязо, калций, фосфор, хлор, сяра, магнезий, натрий, калий, както и богатството на микроелементи - цинк, мед, магнезий, кобалт и др. Витаминозният състав включва главно А,ВиС.
По отношение на лечебните качества на черешата, заслужават внимание качествата й на чернодробен и стомашен регулатор, да енергетизира мускулите и нервите, да увеличава естествените съпротивителни сили, да въздейства седативно и нервоукрепващо, както и да действа на организма детоксиниращо, диуретично, реминерализиращо, противоревматично, противоартритно, очистително, противоинфекциозно, слабително, подмладяващо тъканите и др.
На базата на горните качества и свойства, установено е, че черешите притежават профилактично и лечебно действие против атеросклероза, затлъстяване, чернодробни заболявания, подагра, артрит, камъни в бъбреците и жлъчката, чревни ферментации и запек. Последните изучавания показват, че черешите съдействат и активно подпомагат процеса на образуването на кръвта, растежа на костите и зъбите, поради което са особено полезни за децата.



Ползвана литература:
"Храни и лечение в ежедневието ни" - Д. Димитров
bg.wikipedia.org

Коментари

Добавяне на нов Търсене